Херния на отвора на хранопровода на диафрагмата, симптоми, лечение

Предишна

Не всеки знае какво е херния на езофагеалния отвор на диафрагмата и защо се появява. Диафрагмата е голям дихателен мускул. Намира се между коремната и гръдната кухина. Формата на диафрагмата прилича на купол. В областта на този мускул има няколко отвора. Един от тях е отворът на хранопровода. Намира се на нивото на 10-ти прешлен. При херния на отвора на хранопровода структурите, разположени в коремната кухина, се преместват в горните части. Каква е етиологията, клиниката и лечението на това заболяване?

Съдържание

1 Характеристики на заболяването
2 Етиологични фактори
3 Клинични прояви
4 Възможни усложнения
5 Диагностични мерки
6 Лечебни тактики
7 Хранене при диафрагмална херния
8 Превантивни мерки

1 Характеристики на заболяването

Диафрагмалната херния е патологично изместване на органите на коремната кухина към горните отдели през храносмилателния отвор.Обикновено това не се случва при здрав човек. Изместването се предотвратява от връзки, които укрепват хранопровода. Диафрагмалната херния е много често срещана патология. Най-често възрастните страдат от това заболяване. Процентът на заболеваемост нараства с възрастта. Рисковата група включва хора над 70 години. При жените тази патология се развива по-често, отколкото при мъжете. Много често заболяването протича в скрита форма и се открива случайно по време на инструментален преглед. Диафрагмалната херния често се бърка с възпаление на стомаха или пептична язва.

Препоръчваме ви да се запознаете с него

Узд органи на коремната кухина
Как да се лекува ингвинална херния у дома
Как да се лекува рефлуксен езофагит

С тази патология, на фона на недостатъчност на отвора на хранопровода, част от чревните бримки,коремната част на хранопровода и част от стомаха са изместени нагоре. Диафрагмалните хернии са от следните видове:

параезофагеална;
смесени;
плъзгане

Параезофагеалната херния се различава по това, че се наблюдава изместване на стомаха. Последният е разположен на върха на диафрагмата. До него е гръдният хранопровод. В зависимост от това коя част от стомаха е изместена, се разграничават фундална и антрална херния. Плъзгащата се херния на езофагеалния отвор на диафрагмата има свои собствени характеристики. С него стомахът и хранопроводът могат да се движат нагоре и надолу през дупките. Връщането в първоначалната позиция става, когато позата на човека се промени.

Има 3 степени на тежест на херния на езофагеалния отвор на диафрагмата. При 1-ва степен коремната част на хранопровода се определя над дихателния мускул, кардиото е разположено успоредно на диафрагмата, а стомахът е в съседство с дихателния мускул. При 2-ра степен коремната част на хранопровода се намира в гръдната кухина, докато стомахът се намира в областта на самия отвор на хранопровода. Най-тежка е 3-та степен на херния на езофагеалния отвор на диафрагмата. При него всички гореописани структури са разположени в долната част на гръдната кухина.

2 Етиологични фактори

Какви са причините за това заболяване? Основните етиологични фактори за развитието на херния на езофагеалния отвор на диафрагмата са следните:

вродена патология на хранопровода (скъсяване);
заболявания на съединителната тъкан;
тежък физически труд;
травматични наранявания;
асцит;
силно раздуване на корема;
продължителен запек;
слабост на връзките в областта на отвора на хранопровода;
резки наклони на тялото;
изразено затлъстяване;
силна кашлица

Най-често се диагностицират езофагеални херниидупки, образувани на фона на вродени нарушения. Придобитата форма на заболяването обикновено се развива в резултат на заболявания на съединителната тъкан и повишено вътреабдоминално налягане. Високо налягане в коремната кухина може да се наблюдава на фона на респираторни заболявания (бронхит, пневмония, грип, астма). Слабостта на съединителната тъкан може да бъде причинена от синдром на Марфан, разширени вени, възпаление на хемороиди. Често нарушение на функцията на храносмилателния отвор на диафрагмата се наблюдава при здрави и нетренирани хора, които не спортуват.

Диафрагмалната херния може да се развие на фона на заболявания на стомашно-чревния тракт. Тази група включва язва на стомаха и дванадесетопръстника, холецистит, хроничен панкреатит и гастродуоденит. Причината за заболяването може да се крие в патологията на хранопровода. Възпаление на хранопровода, рефлуксен езофагит, наличие на язви - всичко това може да причини скъсяване на хранопровода. Диафрагмената херния често се комбинира с бедрена, ингвинална и пъпна херния.

3 Клинични прояви

Какви са признаците на херния на езофагеалния отвор на диафрагмата? При наличие на тази патология пациентите могат да получат следните симптоми:

болка в горната част на корема;
болка по хода на хранопровода;
киселини в стомаха;
гадене;
хълцане;
дрезгавост на гласа;
неприятен вкус в устата;
повръщане.

Хернията на езофагеалния отвор на диафрагмата най-често се проявява с тъпа болка в корема. Болката е локализирана в епигастричния регион. Често е опасана и се усеща в кръста. Болката може да се излъчва в интерскапуларната област, има тенденция да се увеличава след хранене, физическа работа, кашлица. Понякога синдромът на болката намалява или изчезва след оригване или промяна на позицията на тялото. При някои пациенти болката наподобява пристъп на ангина пекторис. Наза разлика от нея, болката при херния не е свързана със сърдечна исхемия.

Симптомите на херния на отвора на хранопровода могат да се увеличат рязко, когато са ограничени. В този случай може да има повръщане, гадене, появата на болки, подобни на спазми. Болният човек става блед. Възможна е цианоза. Появява се недостиг на въздух. Болестта води до нарушаване на храносмилателния процес. При липса на медицински мерки се развива гастроезофагеална рефлуксна болест. Проявява се с горчиво или кисело оригване, горчив вкус в устата. Дисфагията е често срещан симптом на ЕД. При него човек усеща буца в гърлото, което усложнява процеса на преглъщане на храната.

4 Възможни усложнения

Диафрагмалната херния изисква своевременно откриване и лечение, в противен случай може да доведе до различни усложнения. Възможните усложнения са следните:

рефлуксна болест;
езофагит;
развитие на тумори;
нарушение на сърдечния ритъм;
развитие на трахеобронхит;
пневмония;
развитие на бронхиална астма;
анемия;
метаплазия на стомашния епител;
кървене.

Възможно е развитието на пневмония и трахеобронхит при аспирация на стомашното съдържимо от дихателните пътища. При тази патология е възможно кървене от хранопровода. В същото време кръвта не се освобождава с храчки и слюнка. Кървенето е скрито, развива се при наличие на пептична язва или увреждане на хранопровода в резултат на рефлукс. Най-опасното усложнение е метаплазията на епитела. Епителът както на диафрагмата, така и на стомаха може да пострада.

5 Диагностични мерки

Диагностиката на заболяването въз основа на клиничните данни е трудна поради тяхната неспецифичност. Има много заболявания на стомаха и червата, които приличат на диафрагмална херния. Диагнозата на заболяването включва:

проучване на пациента;
общо и биохимично изследване на кръвта;
изследване на урината;
провеждане на FGDS;
рентгеново изследване на червата и стомаха;
Ултразвук на вътрешни органи;
палпация на корема;
езофагеален манометър;
изследване на киселинността на стомаха и неговата двигателна активност.

Основният метод за диагностика на тази патология е ендоскопското изследване. В хода му се открива изместване на органите над отвора на хранопровода, признаци на възпаление на стомаха и хранопровода. По време на FGDS може да бъде взет тъканен фрагмент. Това е необходимо, за да се изключи тумор. Манометрията е от голяма стойност. С негова помощ се определя състоянието на сфинктерите, силата на контракциите на хранопровода.

6 Лечебни тактики

Диафрагмалните хернии могат да се лекуват консервативно и оперативно. При патология на отвора на диафрагмата симптомите са подобни на тези при гастроезофагеална рефлуксна болест. Поради всичко това консервативната терапия се организира по същата схема. Лечението трябва да бъде изчерпателно.

Лечението включва приемане на антиациди, спазване на диета, отказ от тютюнопушене и алкохол, използване на лекарства, които намаляват синтеза на солна киселина.

Тези лекарства намаляват киселинността на стомаха и по този начин предотвратяват дразненето на хранопровода. Като антиациди се използват Almagel, Maalox, Geviskon. Най-често използваният блокер на протонната помпа е омепразол. В случай на изхвърляне на жлъчка в хранопровода, лечението включва приемане на лекарства на базата на урсодезоксихолева киселина (Ursofalk). Лекарят може да предпише прокинетици (домперидон).

Непосредствено преди лечението трябва да се определи наличието на бактерии Helicobacter pylori в стомаха. Ако на фона на тези бактерии се открие гастрит, те могат да се използватантибиотици Народните средства могат да се използват за защита на хранопровода от дразнещото действие на стомашното съдържимо. Добър ефект дава отвара от ленено семе. Важно място в лечението е премахването на хронична патология на стомашно-чревния тракт (холецистит, панкреатит, гастрит). По време на лечението на диафрагмална херния е необходимо да се ограничи физическата активност, тъй като високото налягане може да предизвика болка. На такива пациенти се препоръчва да носят широки дрехи. Избягвайте стегнатите колани. Лечението на хората със затлъстяване включва нормализиране на телесното тегло. Това се постига чрез набор от упражнения и спазване на диета.

7 Хранене при диафрагмална херния

Диетата е важен аспект от терапията. Без него лечението е неефективно. Трябва да се спазват следните правила:

яжте малки порции поне 4 пъти на ден;
откажете да ядете преди лягане;
откажете се от газирана вода, сосове, шоколад, кафе, пикантни ястия, подправки, цитрусови плодове;
не заспивайте след хранене.

Симптомите и лечението на заболяването са взаимосвързани. Езофагеалната херния често се появява на фона на метеоризъм. За да се избегне повишено образуване на газове в стомаха и червата, трябва да се изключат от консумацията следните храни: зеле, газирана вода, грозде, някои сокове, боб, грах, фасул, черен хляб. Диетата трябва да бъде обогатена с продукти, богати на витамини и растителни масла.

Ако консервативната терапия е неефективна и не води до трайно, временно подобрение на състоянието, може да се приложи операция. Оперативното лечение е показано и в случай на усложнения (пептични язви, кървене). Най-често се извършват следните хирургични интервенции: операция на Белса, фундопликация и гастрокардиопексия. По време на операцията на Белса дъното на стомаха се зашива към предната стенахранопровод Често лигаментният апарат се укрепва в областта на отвора на хранопровода с предварително зашиване на херниалната врата. В някои случаи може да се извърши резекция на хранопровода. Това се наблюдава при образуването на белези и стесняване на лумена на хранопровода. След курса на лечение всички пациенти подлежат на диспансерно наблюдение.

8 Превантивни мерки

За да се избегне херния на отвора на хранопровода, са необходими следните мерки:

спазвайте диетата;
не лягайте след хранене;
своевременно лечение на хронични заболявания на стомашно-чревния тракт;
Пушенето забранено;
отказват да пият алкохол;
своевременно лечение на респираторни заболявания;
нормализиране на телесното тегло;
правете дихателни упражнения;
водят активен и мобилен начин на живот;
не вдигайте тежки предмети.

Необходимо е да се изключат всички фактори, които допринасят за повишаване на налягането в коремната кухина (силна кашлица, пренапрежение). Ако се появят симптоми на заболяването, трябва да се консултирате с гастроентеролог. Не е необходимо да приемате лекарството сами, тъй като някои от тях (нитрати, калциеви антагонисти) могат да намалят мускулната сила на сфинктера, който участва в затварянето на отвора. По този начин херния в областта на езофагеалния отвор на диафрагмата често остава незабелязана от пациента. Това допринася за развитието на езофагит и рефлуксна болест. Лечението се извършва само след консултация с лекар и пълен преглед.

Следваща