Инсулт при кучета - причини, симптоми и лечение

Предишна
причини

Склонни ли са кучетата към инсулти?

Инсултите или цереброваскуларните заболявания (нарушено мозъчно кръвообращение) са редки при кучета. Инсултът се определя като внезапно прекъсване на кръвоснабдяването на която и да е част от мозъка.

Какви са причините за инсулт?

Всичко, което може да блокира артериите, които захранват мозъка, може да причини инсулт. Най-честата причина е кръвен съсирек, като тромб или ембол, който е заседнал и е блокирал кръвоносен съд в мозъка. Това състояние е известно още като тромбоемболия или просто емболия. Интрацеребрален кръвоизлив в резултат на тромбоцитопения или ниски тромбоцити в кръвта също може да доведе до инсулт. Причината за повечето инсулти обаче остава неизвестна.

Кучето на каква възраст е най-застрашено от инсулт?

Повечето инсулти се случват при кучета на възраст над три години, но младите кучета също могат да станат жертви.

Какви са симптомите на инсулт?

Симптомите на инсулт варират в зависимост от засегнатата област на мозъка, както и от степента и продължителността на кислородния глад. В някои случаи кучето внезапно припада или може просто да бъде дезориентирано. Понякога едно спокойно и уравновесено куче може да се ядоса и обратното. Може също да настъпи загуба на контрол върху изпражненията и урината и кучето може да спре да разпознава собственика си. Всяка внезапна промяна в поведението на кучето е причина то да бъде прегледано от ветеринар възможно най-скоро.

Как се диагностицира инсулт?

Тъй като много други заболявания могат да имат подобни клинични признаци, диагнозата инсулт се поставя по метода на изключването. Това често изисква задълбочен преглед и диагностика. Магнитният резонанс (MRI) е идеалният начин за диагностициране на инсулт и неговите ефекти върху мозъка.

В каквое лечението на инсулт?

Лечението е доста сложно и няма гаранция за пълно възстановяване.

Какви са последствията и прогнозата за кучета, диагностицирани с инсулт?

Някои кучета възстановяват по-голямата част от двигателната си функция, но промените в поведението могат да бъдат трудни за коригиране. Вашият ветеринарен лекар ще ви помогне да оцените напредъка и да планирате дейности за рехабилитация и промяна на поведението.

Следваща

Прочетете също: