Анафилактичен шок при кучета

Предишна
реакция

Какво е анафилактична реакция?

Анафилактичната реакция или анафилактичният шок е реакция на свръхчувствителност към чуждо вещество, особено протеин.

Какво причинява анафилактичен шок?

Преди да настъпи анафилактичен шок, животното трябва да бъде изложено на алергена. Типичен пример е куче, ужилено от пчела, което по-късно развива свръхчувствителност към пчелни ужилвания. След първото ужилване обикновено има локална реакция на ухапването, наричана още хуморална реакция. Тази реакция кара имунната система да произвежда имуноглобулин Е, който се свързва с мастоцитите. Масивните клетки са отговорни за зачервяването и подуването (копривна треска), които виждате на мястото на ухапване. Говори се също, че пациентът е чувствителен към пчелните токсини. След второто ужилване от куче чувствителните мастоцити разпознават чужд протеин (пчелни токсини) и започват процес, наречен дегранулация. При леки случаи на анафилактичен шок има локална реакция, като силно подуване на мястото на ухапване. В тежки случаи голям брой мастоцити се освобождават в цялото тяло, което води до соматичен анафилактичен шок. Като правило се наблюдават локални реакции на анафилаксия, тежък анафилактичен шок се случва изключително рядко.

Теоретично всяко чуждо вещество може да доведе до анафилактична реакция. Най-разпространени са хранителните протеини, ухапванията от насекоми, лекарствата, ваксините, замърсената околна среда и различни химикали.

Важно е да се отбележи, че това е необичайна реакция на тялото. Имунната система реагира твърде силно на чуждо вещество или протеин, което води до реакция. В повечето случаи се смята, че анафилаксията е наследствена.

Какви са клиничните симптоми на анафилактичния шок?

Клиничните симптоми зависят от метода на експозиция (през устата, кожата, инжекция и т.н.), количеството на антигена и нивото на имуноглобулина в животното.

Най-честите симптоми на анафилактичен шок са сърбеж, зачервен оток, подуване на кожата, мехури, подуване на лицето или муцуната, прекомерно слюноотделяне, повръщане и диария. При тежка анафилактична реакция кучето ще има проблеми с дишането, а езикът и венците му ще посиняват.

Как да диагностицираме анафилаксия?

Анафилактичният шок се диагностицира чрез установяване на скорошен контакт с алерген и чрез характерни клинични симптоми. Също така се извършват интрадермални кръвни изследвания за имуноглобулин за определяне на специфични алергени.

Как се лекува анафилактичният шок?

Анафилактичната реакция изисква незабавна медицинска помощ и лечение. Първата стъпка е да се отстрани чуждото вещество, ако е възможно. Освен това, за да се стабилизира животното, вероятността от тежка анафилаксия е сведена до минимум, дихателните пътища и кръвното налягане се наблюдават. Често се използват лекарства като адреналин, кортикостероиди, атропин или аминофилин. При леки случаи е достатъчно да се използват антихистаминови лекарства и евентуално кортикостероиди, последвани от наблюдение на кучето за 24 или 48 часа.

Какви са прогнозите?

Първоначалната прогноза винаги е запазена. Не е възможно да се знае дали реакцията е локализирана или ще прогресира до тежка.

Анафилактичната реакция се влошава с всяко следващо излагане на алергена, така че основната цел трябва да бъде предотвратяването на повторното му излагане.

Следваща

Прочетете също: